четвъртък, 4 октомври 2012 г.

"На прощаване" от Христо Ботев - тези

Направи ми впечатление, че на националното външно оценяване след седми клас, в края на миналата учебна година, задачата, която най-много беше затруднила седмокласниците, е въпрос върху изучавано литератулно произведение. Това е от т.нар. задачи със свободен отговор и точно този въпрос изисква да се покаже разбирането на условния характер на литературата, авторовите послания, символи... Реших да събера няколко примерни въпроса и кратки отговори, дано да са от полза за ученици и колеги.


Защо картината на смъртта предшества картината на победното завръщане?
Картината на смъртта в „На прощаване” предшества картината на победното завръщане, защото трагичният изход от борбата се мисли като по-вероятен. Тази част от стихотворението е по-обемна, тъй като огласява завета на бунтовника, чрез който братята се посвещават в тайнството на борбата. След нея е поставена празничната  картина на победното завръщане, защото тя трябва да успокои майката, да и вдъхне вяра в крайната победа.

Как е изградена картината на победното завръщане в стихотворението „На прощаване”?
Картината на победното завръщане е изградена в контраст с видението на смъртта. Черно-белият графичен план на изображението е заменен от цветен – багрите на цветята, на четническата униформа. Колоритът на изображението изцяло съответства на промяната в лирическото преживяване – радостно опиянение, несдържано възхищение, възторг.
Повторението „жив и здрав” внушава обичта на героя към живота и копнежа му за победен изход от борбата. Той се вижда като победител „с байрак в ръка”. Разветият над родната земя „байрак” връща нейната изконна българска същност.

Какви мисли и чувства вълнуват бунтовника, когато се готви да премине Дунава?
Когато се готви да премине Дунава, борецът за свобода от Ботевото стихотворение „На прощаване” е обхванат от дълбока искрена любов към своя народ и родина и от гняв и омраза към „врага безверни”. Той гори от желание да отмъсти на поробителите, които беснеят над бащиното му огнище. С цялото си същество борецът се стреми към родината, сърцето му се облива в сълзи при мисълта за страданието на народа. Любовта към най-святото за него – Родината, го кара да тръпне от въодушевление при мисълта за предстоящата борба. Един копнеж, един стремеж, една мечта изпълват душата му – свобода – и той е готов да положи в жертва пред олтара на родината своя млад живот.

Защо героят от стихотворението „На прощаване” нарамва пушка и на глас тича народен?
Героят има един кумир – народа, една голяма мечта – освобождението на родината. В глагола „нарамих” са събрани готовността, решителността, смелостта, твърдостта, непоколебимостта, с които борецът за народна свобода поема пътя на борбата. А думите „на глас тичам народен” разкриват, че за бунтовника гласът на народа е свещен. Гласът „народен” е метафора на повелите на времето, на очакванията на родолюбивите и изстрадали българи, на които трябва да откликне юнакът.

Разтълкувайте думите „пътят е страшен, но славен”.
Героят е изправен пред важен житейски избор – спокойствието и привидният уют на дома или рисковете на свободата. Роден „със сърце мъжко, юнашко”, волен и непокорен, непримирим към издевателствата на поробителя, Ботевият лирически герой избира борбата. Това е неговата свещена мисия, неговият патриотичен дълг. Антитезата „страшен, но славен” характеризира както опасностите и смъртните предизвикателства по пътя на борбата, така и славата, подвига и духовното обезсмъртяване на юнака, пожертвал себе си в името на победата и свободата.

В какво се изразява синовната обич на бунтовника към майката?
В изповедния монолог на лирическия герой на преден план се очертава образът на майката. На нея бунтовникът доверява своите душевни терзания и борчески устреми. Синовната му обич се изразява и в съчувствието и привързаността към майката, в признателността и стремежа да намали болката и от раздялата им и от смъртта му, в усета му към нейната душевност и в предугаждане на реакциите и.

Как се възприемат чуждата земя и роднят дом в „На прощаване”?
В „На прощаване” чуждата земя и родният дом се възприемат и изживяват като две противоположности. Чуждата земя се отъждествява със скиталчество и лишения, със страдания и тегло, а родният дом – с топлата атмосфера в него и с близките на сърцето хора.

Какво чувство блика от думите: „ Ако ли, мале майноле,/ жив и здрав стигна до село,..”?
В желанието си да разсее майчината мъка от възможната страшна загуба в борбата за свобода, синът бунтовник и поднася една животрептяща надежда – красивото си видение на жадуваната и от двамата среща в освободеното родно място. Сам увлечен от своята мечта, героят е извълнен от жизнерадостно чувство и рисува върховния миг на щастие – срещата с майката и либето.

Какъв е смисълът на заглавието „На прощаване”?
Проникнал в същността на епохата и историческия опит на човечеството, поетът стига до прозрението, че единственият път към освобождението преминава през вихъра на революционната борба. Христо Ботев влага дълбок смисъл и насища с богато съдържание заглавието на поемата. Бунтовникът революционер, от една страна, се прощава с майка, братя, любима, оставяйки завет към поколенията, а от друга – с многовековното турско робство. Творбата е сбогуване на българина с робството, тържество на човешкия дух, издигнал се над времето с общочовешките идеали „за правда и свобода”.

Каква е връзката между смъртта и свободата в Ботевото стихотворение „На прощаване”?
Пред бунтовника стои трудната задача да съобщи на майка си за своя избор. В този съдбовен за него момент изживяванията са силни, истински, чувствата-естествени, раздялата с най.близкия човек-болезнена, но...идеалът на лирическия герой – свобода, независимост, чувство на чест и достоинство стои над всичко друго. Мислите на бореца са свързани с най-вероятното по пътя на борбата – смъртта и най-желаното – свободата. По своеобразен начин Ботев рисува тези два образа във въображаеми картини на смъртта и на свободата.

Какъв символен смисъл е вложен в дома и пътя от „На прощаване”?
Лирическият герой е човек със свободен дух, непреклонен пред тиранията. Той прави своя житейски избор и тръгва по пътя на борбата с ясното съзнание какво го очаква – най-вероятно смъртта или да види тъй жадуваната свобода. В минутите на въображаемата раздяла с близките като светъл спомен се откроява образът на родния дом, заради чието достойнство героят тръгва по пътя на борбата за свободата на отечеството. В поругания дом няма спокойствие. Страшният, но славен път е единствено възможният път за спасяване на чест и родина.

Какъв е смисълът на завета „силно да любят и мразят”?
Лирическият герой завещава на тези, които ще дойдат след него, великата си любов и страстната си омраза. Любов – към всичко скъпо и свидно, към род и родина, към свободата, и омраза – към потисничеството и насилието, към това, което пречи на човека да бъде свободен.


Защо бунтовникът е готов да премине през „тиха бяла Дунава”?
Бунтовникът е готов да премине през „тиха бяла Дунава”, защото е борец, хъш, патриот, който не скланя глава пред националните поробители, защото има една цел и един идеал в живота си – борбата за свобода, защото горещо обича род и родина, защото е направил житейския си избор и единствената алтернатива за него е „свобода и смърт юнашка”. Младият българин не се колебае да премине през „тиха бяла Дунава”, защото реката е границата, която разделя мечтата от реалността, унизителното и безцелно емигрантско съществуване от уюта на родния дом, от ласките на близките хора, споменът за които буди страстна жажда за борба и саможертва.

Използвана литература:
Мария Пашова, „Съчинение разсъждение върху художествен текст”
Мария Герджикова и колектив, „Тестови задачи по литература”        
Радослав Радев и колектив, „За изпита по БЕЛ в езиковите и хуманитарните училища”
Павлина Мутева, „Моето съчинение разсъждение”

Ще се радвам, ако желаете да попълните списъка. Успешна работа на всички колеги и кандидат-гимназисти!

17 коментара:

  1. mersi mnogo mi pomognaha tezi neshta ..utre imame test i shte ima takva neshta blagodaarq bqxa mi ot polza :)

    ОтговорИзтриване
  2. Еха, много се радвам, че съм била полезна. Това е нашата мисия - да помагаме, не да затрудняваме учениците и да им се струва "мисията невъзможна".

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря и на мен ми са много полезни тези материали!

    ОтговорИзтриване
  4. Бихте ли помогнали с отговора на въпроса "Спеше и манастирът ,глух и пустинен"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напр.: Метафората "спеше манастирът" и обособените епитети "глух и пустинен" показват промяната, която е настъпила в този Божи храм. От място на любов и вяра, място на душевно спасение той се е превърнал в свърталище на страха, грубостта и безверието! Там няма съпричастие и надежда. Добрата християнка бърза към светата обител, за да спаси, "ако даде Бог , два живота", но там среща българин, който нито иска да чува, нито да му "обажда". На всичко отгоре божият служител е неверник: "Какво ще му правя аз, ако е болно?". Ето такова е внушението на израза - мястото, призвано да спаси българския дух, е "пустиня"! И още по-страшно - глухотата. Турчинът, друговерецът, чува молбата на старата жена и не пресича пътя и към божия храм. Българинът, божият служител, знае, досеща се какво иска да му "обади" Илийца, но категорично избира да не чува! И затова във финала Вазов ще каже, че не небрежната молитва на калугера е спасила детето, а Устремената към Бога Илийчина душа в името на доброто!

      Изтриване
  5. Бихте ли ми помогнали с първият ден на свобода в родното място на бунтовника

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съжалявам, но по здравословни причини дълго не съм влизала тук и сигурно е късно :(

      Изтриване
  6. Бихте ли ми помогнали
    Ролята на финалната поанта в стихотворението „На прощаване"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да опитам:)
      Подобно на оня Стоян от народната песен, който иска преди бесилото да му се белей ризата, а пък перчемът - развява, Ботевият хайдутин очаква пътят му да остави следа и да бъде оня пример, който младите ще последват. Приел със сърце и ум живот в името на идеала, той знае какъв е по-възможният изход за личността. Но твърдо вярва, че неговият народ има ценности, които ще предаде на бъдещите поколения - правда и свобода.

      Изтриване
  7. Здравейте бихте ли ми помогнали да разталкувам само това много ви моля трябва ми за утре
    ,,Таз турска черна прокуда"
    ,,Тежка чужбина"
    ,,На глас тичам народен"
    ,,Пък...каквото сабя покаже"
    ,,Пътят е страшен, но славен"
    ,,Свобода и смърт юнашка"
    ,,Сърце мъжко, юнашко"
    ,,Песен юнашка"

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей, може ли да ми помогнеш? Имам за задача да направя теза на въпроса" Запишете с 2-3 изречения какъв е домът в На Прощаване" моля помогни ме!?! Мерси Петя <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Домът е мястото, от което "таз турска черна прокуда" е обрекла на изгнание сърцата, които не могат да търпят неправдата. Домът е и мястото, където лирическият герой най-силно желае да се завърне, защото там е "първо мляко засукал". Там ще срещне погледа на "либе хубаво" и ще усети топлата майчина целувка в "красно чело". Но най-вече това е мястото, заради което поема по страшния, но славен път на борбата, а един ден народът ще оцени святата саможертва!

      Изтриване
  9. Отговори
    1. Много съжалявам, че не съм видяла въпросите ви навреме :( Но вярвам, че сте се справили успешно!

      Изтриване