неделя, 29 декември 2013 г.

Адел Паркс, Краят на играта

Нова седмица от проекта "Читать не вредно..."

Млада, красива и умна жена в един /нашия/ мъжки свят.
Успяла в професията си, а в личния си живот се държи като комплексиран мъж. - Използва мъжете за еднократни връзки и ги зарязва, за да не бъде наранена.

Но един ден любовта я връхлита и тогава всичко става различно, животът придобива друг смисъл, други стават важните неща...

събота, 21 декември 2013 г.

Рисовать бога, Наталия Соколовская

Шестнадесета седмица на любимия ни проект!
  Трябва да си призная, че не съм избирала книгата специално. На гости ми беше приятелка, която се връщаше от Панаира на книгата в столицата и това беше една от книжките в купчинката и. Посегнах към нея по-скоро като предизвикателство към руския ми език/хи-хи/.
  И се срещнах с любопитно повествование, в което се пресичат две линии: страници от дневник и герой от съвременността. Рисува се картина, която е изображение на един значителен период от руската /а мисля, не само/ история. Действието се развива в Ленинград, Париж, Люблин/Полша/ и в далечната Ухта.  "В живота на героя има всичко - детство, война, любов, стихове, странствания, гибел, гибел, и отново любов..."
Какви прекрасни мисли има един от героите за своята любима : "Да и се доверявам, това е като да бъдеш в ръцете на Бога. Не знаеш какво ще се случи след секунда, но се надяваш на нещо добро." Или: "Да обичаш - това значи да разхвърляш цветя..."
И въпреки любовта, красотата в нея, поезията, книгата остава повече тъга - заради онези безумни времена на преследване на несъществуващи врагове,  "врагове на народа"...Трябва ли да ги помним? Може би, но само за това, никога да не се повторят. Дано! Дано!
Ето една от безумните случки: Арестуват един работник, след няколко дни и брат му. После отиват на село за бащата. А той е стар, мъртъв е, лежи в ковчег. Наоколо роднини, жените плачат. Но тези го взимат от ковчега и го отнасят в кола, видиш ли можело да се преструва на мъртъв. След това жената не може да го намери, за да го погребе по човешки...

Не спирайте да надписвате хартиени картички!

В размисли около писмата извадих един голям плик с мили пожелания от ученици, от любими и близки хора. Толкова е хубаво да държиш в ръцете си такива ценни хартийки, подписани с любов!

Помните ли какво е това "писмо"?

Преди време ми се наложи да обяснявам думата "телеграма" и си дадох сметка, че тя вече е архаизъм. Дали и с думичката писмо ще стане същото? Сигурна съм, че хората от нашето поколение все още пазят скътани някъде такива ценни листове хартия. Защо ли е така? Нали си имаме Интернет, скайп, есемеси...?
Хана Бренчър е преоткрила мисията на писмата. Ето какво споделя тя на една от конференциите на TED:

петък, 20 декември 2013 г.

Среща между културите

На 16.12. в часа на класа при нас беше студент от Бразилия, представител на Националното студентско сдружение за образователен обмен AIESEC, което осъществява международен контакт между  млади хора от цял свят.

сряда, 18 декември 2013 г.

Посланията на имената в разкази на Йовков

Скъпи дванадесетокласници, предлагам на вашето внимание едно интересно изследване, което ще обогати знанията ви върху творчеството на един от любимите български автори - Йордан Йовков:
ЛИЧНИТЕ ИМЕНА И ПРОЗВИЩАТА В „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“
Веселин Игнатов
  
Художествените текстове въздействат на реципиента с всички свои компоненти. Имената на героите в тях са антропонимни знаци, които трябва да актуализират, да предизвикат или да наложат определени представи и внушения. Те са своеобразен номинационен код, който разширява възможностите за комуникация по веригата автор - творба - читател.
Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история", или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.
Личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ са обект на няколко специални изследвания. В тях се търсят прототиповете на героите и съотнесеността между реалии (имена, личности, факти) и художествените им проекции в цикъла, изследват се народността и социалната характеристика на антропонимите. И все пак възможностите, които предоставят личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ за осмислянето им като система, не са оползотворени в достатъчна степен. С оглед на по-пълното осветляване на проблемите, свързани с тях, в настоящата статия се разглеждат имената на героите в цикъла „Старопланински легенди“ от етимологичен и функционален аспект, като се разчита и конкретният контекст, в който са употребени.

вторник, 17 декември 2013 г.

Коледен благотворителен базар

Всяка година в училището организираме благотворителни инициативи в помощ на деца от домове  или такива за стари хора и т.н. Тази година решихме да направим нещо за нашето си училище. Имаме много талантливи ученици, които пеят, танцуват, рецитират..., а нямаме добра озвучителна техника. И така - решихме да изработим коледни картички, венци, късмети, лакомства...и да си помогнем сами. Тази вечер фоайетата на училището се изпълниха с деца и родители, желаещи да помогнат! Браво на всички ентусиасти, благодарим на онези, които уважиха нашия труд!
Щандът на нашия клас - картички, коледни венци и свещници, късмети за баницата, рецепти за  трапезата на Бъдни вечер, диадеми и фибички, дискове с коледни песни, лакомства.

неделя, 15 декември 2013 г.

Джак дьо Брул, Хаос



Поредната книга от проекта "Читать не вредно, вредно не 

читать"


Една приключенска история, която започва от Втората световна война и стига до наши дни - Централна африканска република, Америка, Русия и атомно оръжие...Няма да я разказвам, само ще цитирам думите на един от героите :
" Само си помисли как би изглеждал светът, ако бяха насочили гения си към подпомагане на човечеството, вместо към унищожението му."

Това е анотацията на книжарница "Хеликон":
Най-зрелищното приключение в кариерата на Филип Мърсър!Кой е загадъчният мъж с ум на учен и умения на убиец?!Взривна смес от история, екзотика и безпрецедентно действие. "Хаос" експлодира от страниците и достига кулминацията си в сърцето на археологическо съкровище, заровено под пясъците на Египет. Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.

неделя, 8 декември 2013 г.

Софи Кинсела, Пожелай ми слънчогледи

Четиринадесета седмица от голямото четене!

"Пожелай ми слънчогледи" е чиклит. Със сигурност мъж не би прочел тази книга, макар че би могъл да научи някои неща за това "какво искат жените" :) . 
Млада жена се събужда след претърпяна катастрофа. С изненада открива, че е богата, има съпруг, станала е шеф в службата. И всичко това се е случило за последните три години от живота и, които тя не помни.
Защо такъв съвършен живот със съпруг милионер, красив като гръцки бог, може да не и хареса? Защо старите и приятели я мислят за "кучка" и я наричат "кобра"? Ще реши ли да започне отначало и това да я прави щастлива?

Леко и приятно четиво за разпускане, особено в дни, когато си настроен за предстоящи празници, украси, подаръци и размисли - кое прави една жена щастлива - успешната кариера или семейното щастие? И двете? И все пак?

неделя, 1 декември 2013 г.

Петер Келдер, Тибетски тайни на младостта и жизнеността

Тринадесета книга от проекта "Не е вредно да се чете..."

Да посегна към подобна книга ме провокира скорошно запознанство с една  колежка в предпенсионна възраст. Тя имаше магнетично излъчване, красив говор, освен това стоеше като щастлив и уравновесен човек, въпреки личните драми, през които беше преминала. Като стана въпрос за ранното събуждане и това, кой какво прави в такава част от деня, тя спомена за 5 тибетски уражнения, които и дават тонус за деня  и които прави от няколко години. Не пожела да ми ги покаже, защото било по-добре първо да прочета за философията на ритуалите и после да реша дали искам да правя упражненията... 
Това е книга, която напомня за неща, в които мисля всички сме убедени, но забравяме или нямаме волята да изпълняваме - за разумния подход към храната, за движението на тялото, за въздържанието...

събота, 23 ноември 2013 г.

На концерт

Тази вечер се върнахме от концерт на група "Грамофон". Ура! От толкова дълго исках да ги слушам на живо...
През 2000-та година групата за пръв път изпълнява пред публика песни на Владимир Висоцки по повод годишнина от неговото раждане. Събира ги приятелството и любовта към руската музика. Сякаш съвсем логично идва името на групата "Грамофон", защото първите руски песни, които са изпели, са научили от грамофонни плочи. Сега в репертоара си имат над 400 руски песни - руско-цигански романси, военни песни и маршове, емигрантски и "блатные", песни от филми, песни от  съвременната руска естрада.
Още с първата им песен запях заедно с тях. В един момент една дама пред мен се обърна и ме погледна. Сконфузих се и се наведох да се извиня, след което чух: "Пойте, пойте, мне так приятно слушать." Еха, до края на концерта си пях на воля :) .

Ад, Дан Браун

Дванадесета седмица.
Дълго време отлагах срещата си с новата книга на Дан Браун. И се оказах права. Темата за заплахата от неразумното използване на научните постижения не е нова. И това не е лошо. Но разглеждането и не е нито толкова необичайно, нито толкова вълнуващо. Да, разказвачът ни прави невероятна обиколка из улиците на Флоренция /и читателят пожелава да е там/, изключително реална е разходката по площад "Сан Марко" /и ако си бил там, е още по-вълнуващо за сетивата ти/, тичаш по улиците на Истанбул между Синята джамия и "Св. София" /за съжаление не съм влизала във втората/.... Любопитен пътеводител по история на изкуството - може би, но завладяваща литературна творба - не, съжалявам.
Много по-горещо бих препоръчала Людмила Филипова. За проблемите, които би предизвикало /или вече го е направило/ генното инжинерство - "Стъклени съдби", за реалната заплаха от стремителния напредък на технологиите - "Аномалия", а по темата "Ад" - "Антихтонът на Данте".
Единствената книга на Дан Браун, която ме развълнува, беше първата му "Шифърът на Леонардо". Останалото е индустрия :(

сряда, 20 ноември 2013 г.

Освобождението на Етрополе



Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година увенчава с успех националноосвободителните борби на българите. На 24 ноември 1877 година след тридневни боеве руските воини под командването на генерал Дандевил освобождават град Етрополе. Оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимния преход на Балкана. Над 870 руски войници и офицери са затрупани от виелиците на връх Баба и остават навеки в Етрополския Балкан. Етрополци и руски потомци са белязали своята признателност с 11 паметника и една паметна плоча във и около Етрополе.
Павелпанчовата къща, където е настанен щабът на ген. Гурко

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Разкритите "ангели"

https://www.google.bg

Не дочакахме планирания срок за отваряне на тайната ни кутия с ангелски дела и направихме равносметка предсрочно. Защо избързахме? Първо, някои не бяха издържали на изкушението и сами се бяха издали чии покровители са. Други по-наблюдателни бяха вече разпознали своя таен ангел и съвсем малка част не се бяха досетили за своите покровители, явно улисани в играта. Второ, намерението ми да сплотя новия клас явно работеше на пълни обороти, защото закъснявайки колективно за час, съвсем убедително се оправдаха, че са задружен и подкрепящ се екип :)
Е, време е за равносметка и планиране на нови "подвизи".

Рецитаторско майсторство


четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Димитър Бежански, Търся французойка

                  Новата седмица от проекта - с нова книга - в нов вариант - електронен:)
http://www.blitz.bg/article/29856

Димитър Бежански, известен главно като един от Тримата глупаци – прочутата тройка Доньо Донев, Виктор Самуилов и Той, както и със заразителното си чувство за хумор, от което днес трудно се печелят пари. Издал е няколко книги и безброй фейлетони, скечове, сценарии и даже половин пиеса. Редактор е в редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио.


От интервю: "Какво ви липсва от предишното време?
- Липсват ми приятелите, които вече ги няма. Нищо друго. А, и руската водка по лев и седемдесет и три бутилката..."


Сладур!  И понеже никак, ама никак не може да се преразказва уникалния хумор на Димитър Бежански, ще приведа откъс от разказа "Наследници на Челебията".

Литературен хороскоп

Гадаенето в миналото:)  беше дело недопустимо, противно на научния подход. Изведнъж обаче, след годините на промените, стана любопитно, модно, даже престижно да се интересуваш от това, какво вещаят звездите за теб. Всеки ден в Интернет се публикуват множество интригуващи, забавни, даже смехотворни хороскопи, и въпреки че знаем това, понякога надничаме там. Е,  и литературата не е отмината от тази "мания". Попаднах на забавни странички, които свързват литературни герои с определени зодии. Ако Ви е любопитно, прочетете и решете дали се отнася за Вас!

събота, 9 ноември 2013 г.

Фрази, които още не сме научили

Фразеологичните словосъчетания са сред онези богатства на езика, които правят речта образна, позволяват ни да кажем с малко думи "много реч"...,но прави впечатление, че съвременните деца знаят все по-малко от тях. Явно възрастните в семейството не посягат често към такива фрази, страхувайки се да не ги обвинят младите, че използват бабини приказки. Нека не губим това съкровище и да попълваме пропуските си от знания. Предлагам и на ученици, и на родители едно полезно помагало с български фразеологизми :http://frazite.com/

А ето и някои забавни илюстрации, които взех от руския сайт
http://idioms.chat.ru/

Болен въпрос

вторник, 5 ноември 2013 г.

Здравка Евтимова, Кръв от къртица

Един самобитен автор,чудя се защо до този момент не съм чела нищо от нея. Първите разкази буквално ме караха да се задъхвам от нетърпение да продължа към следващия.Изумителното за мен е, че никога не срещнах повтарящ се сюжет. Всяка творба е уникална. Обикновено когато прочетете 1-2 книги от един автор, третата вече ви се струва някак "позната". При Здравка Евтимова не е така. Четете съкровена изповед на герои от крайните квартали, от обитатели на луксозните имения на "мутрите"... и всеки път историята звучи като истинска "подслушана" изповед. Мисля си в този момент за Николай Хайтов и неговите "Диви разкази". Чела бях, че го обвинявали, че просто "записал" истории, които обикновени хора му разказвали. Е, защо не може всеки от нас така да "запише"? Такава е Здравка Евтимова. С невероятните истории от Перник :). Дали се сещаш за безбройните вицове, или искаш да узнаеш наистина ли живеят там тези герои - неповторими, истински, тъжни, мечтатели, отмъстителни...човеци? Това са разкази, в които уж няма нещо изключително, а "като кабърчета" се забиват в съзнанието ти и усещаш, че мислиш за тях и се усмихваш с усмивката на Джокондата.

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Най-хубавата картичка за приятелство

Часът беше по мярка "Без свободен час". Когато заместваме колега не по нашата специалност, провеждаме тема от гражданското образование. Една от предпочитаните от мен е "Аз и другите". След проведената беседа предложих на учениците от 9.в клас да напишат по едно най-добро качество за всеки свой съученик. Приеха с ентусиазъм. Когато вкъщи обобщих резултатите, с радост установих колко много добри думи са намерили съучениците един за друг. Това е чудесно! И така с помощта на техните добри думички им направих най-хубавите картички за приятелство. Вярвам, че много ще се зарадват.
Картинката съм взела от Интернет.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Донка Михайлова, За думите

Едва началото на девета седмица, а нямам търпение да споделя срещата си с нова книга.
Донка е на 21 години, почти напълно неподвижна. Тя и нейното братче мечтаят за прости неща - да бъдат като другите - да се движат, да споделят, да мечтаят.... Благодарение на психолога, който работи с децата, чрез Българската национална телевизия България научи за това семейство и пожела да помогне.http://www.btv.bg/shows/preadai-natatak/videos/video/514204068-Za_dumite.html  Браво на издателството, което отпечата мечтите и вълненията на Донка, благодаря на своите колеги и ученици, които се трогнаха от историята и закупихме тази малка малка книжка с бисерчета.
Дано да помогнем! Можете да го направите и вие  http://pechatnaknigi.com

събота, 26 октомври 2013 г.

Лиза Сий, Снежно цвете и тайното ветрило

Нова седмица - нова книга.
През 19 век на китайските момичета бинтоват краката - пръстите се подвиват до стъпалата. Този болезнен ритуал, който цели съвършено стъпало и е условие за добре сключена сделка за брак, завършва понякога дори със смърт. Роденото момиче в семейството почти се смята за проклятие - това е само още едно гърло повече. Женският живот не струва нищо. Жената е ценна само ако се сдобие с мъжка рожба. В тези тежки години на глад, чума, бунтове жените общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила или избродирани на кърпички, символите разкриват техните радости, страдания, стремежи.

"Два славея извиват нощна песен."
"Двойка птички пърхат във върхарите на едно дърво. Ведно политат те в небесата."
"Леглото озарено е от лунна светлина. Аз мисля, че снежецът е това във ранна зимна утрин. Със поглед взрян във нощното небе, любувам се на пълната луна. Коленича, обзет от тъга по дома."
"Две птички в полет - сърца, биещи в едно. Слънцето озарява крилете им, напоява ги с целебна топлина. Под тях се разстила земната шир - само тяхна."
"Ние сме двойка мандаринки. Два феникса, прелитащи в небето."

неделя, 20 октомври 2013 г.

Учител с главна буква

Предстои да отбележим един прекрасен ден - Деня на будителите. Свеждаме глави и размишляваме за силата на духа и смелостта да промениш света около себе си. Само преломните епохи ли раждат своите герои? Има ли днес условия, за да се запали паисиевския пламък, има ли нови апостоли на свободата, на знанието, на духа....? Напоследък много се вълнувам от постиженията на своите колеги от различни области. Интересувам се и все по-често се възхищавам на чуждия опит и размах в работата. Не съм чуждопоклонник, но не мога да си затварям очите пред духа на истинските новатори. 
Много модерно стана в последно време да се провеждат т. нар. обучения за квалификация на педагогическите специалисти. Често обаче учителите се връщат от тях не напълно удовлетворени - приказките са да се излезе от рамката, а това, което накрая очакват от теб, се оказва, че е вкарано в точна и ограничена рамка.
Наскоро писах, че съм запленена от докладите, представяни на конференциите TED.
TED е абревиатура от англ. ез. /Технологии, развлечения, дизайн/ - частен нетърговски фонд в САЩ, известен със своите ежегодни конференции, които се провеждат от 1984 година в Монтерей, Калифорния, а от 2009 г. - в Лонг Бийч, Калифорния. Мисията на конференциите е разпространение на уникални идеи. Темите са разнообразни - наука, изкуство, дизайн, политика, култура, бизнес, глобални проблеми, технологии, развлечения. Искам да ви представя един учител - Стивън Риц!

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Предизвиквам те да ме учиш

Урокът, за който ще споделя, не е нещо изключително, но реакцията на учениците показа удовлетворение, у някои пробуди нови различни чувства... Веднага споделих с колежка, защото аз също бях много доволна от резултата. Заявих, че няма да го описвам, но когато се прибрах, пак започнах да следя материали от конференциите TED /Благодаря много на Мария Сонина, че ми ги препоръча!/  и попаднах на лекцията на Рамзи Мусалам - Три правила, които разпалват ученето. С радост открих, че съм приложила успешно  важни правила - събуждане на любопитство и желание за учене. Затова все пак реших да споделя. Някой може да хареса и приложи.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Елиф Шафак, Копелето на Истанбул




Седмица №7 от проекта "Не е вредно да се чете..."

Красивата Елиф Шафак е една невероятна разказвачка!
А на мен ми е трудно да преразкажа историята за геноцида над арменския народ. Когато я четете, трябва просто да почувствате онова, което четете, да позволите на сърцето си да е съпричастно, да страда и да обича човека с всичките му противоречия, грешки, възходи и падения.
Затрогваща история на две жени /арменка и туркиня/, които се срещат в търсене на отговори за своето и на предците си минало. И срещата е в Истанбул. Усещаш пъстротата му, уханието на подправки и изобилие от храна... Не се притеснявайте, това не е  турски сериал, това е история, която четеш на един дъх - колкото и да искаш, не можеш да си я разпределиш за седмица.

След излизане на книгата срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915 г. Присъдата, която би могла да получи, е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана.

Ето тук http://www.jenite.net/2013/05/elif-shafak-30.html друга нейна читателка е записала любими цитати от авторката.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

В дома на писателя


Какво по-прекрасно място да се проведе урокът биография в родния дом на писателя или в къщата музей, която благодарните потомци са подредили!
Така ми хрумна да събера адреси за виртуално пътешествие по тези трогателни места. За начало списъкът ми включва авторите от задължителната за ДЗИ програма по литература. С голямо разочарование констатирах, че по-голямата част от музеите нямат собствен сайт, информацията за тях е от туристически адреси, от любители фотографи, дори от ученически домашни. Най-вълнуващи се оказват малкият брой кратки филми, които някоя телевизия се е сетила да направи и то по-често да ни покаже какви неблагодарни наследници сме, и с право. Липсата на информация по темата "дом на писателя" за някои автори направо е потресаваща и срамна. Последното ми лично впечатление е от родния дом на Никола Вапцаров в Банско. Прекрасно място. Никога няма да забравя портрета, пронизан от куршуми, личното тефтерче на поета, гласа на неговата майка...  Музеят е наистина много хубав, а няма собствена страница в Интернет. Това е изумително! Ами, организирайте ученически конкурс за изработване на сайт - такива предложения ще получите, че ще се затрудните в избора на победител.
Съжалявам за тона, но ако решите да разгледате адресите, които открих, ще разберете гнева и срама ми.

събота, 12 октомври 2013 г.

Анкета с писател

https://www.google.bg

Един различен начин да се проведе часът биография на изучаван автор. Беседа, лекция, презентация, но ето това не бях опитвала. В осми клас ни предстоеше първа среща с живота и творчеството на Димчо Дебелянов - един от най-нежните лирици в българската класика. Предложих на учениците да се групират по двойки, да си изберат роля - на журналист или...да бъдат Дебелянов. Сами трябваше да се запознаят с биографията на писателя, да почувстват неговия живот.

петък, 11 октомври 2013 г.

Георги Стоев, Имало едно време на Изток

Шеста седмица /7 - 13. 10. 2013/
Една книга на автор, убит заради разкритията, които прави за BG мафията.
За борците шампиони, които кадри на ДС и МВР използват, за да "трупат мангизи", рекет, обири, побои...  и това по време на социалистически напредък на народната република, на - родната милиция.
Смяната на властта и разпределението на "пазарите" от борци, щангисти, каратисти... Легализиране на гангстерския бизнес. Създаване на организираната престъпност...

Какво почувствах? Срам, яд, гняв, погнуса, пак срам....

неделя, 6 октомври 2013 г.

Пантомима

Или преживяването в часа по литература - условие за истински пълноценен урок, защото литературата не е просто учебен предмет, тя е изкуство, което преди да се коментира, трябва да докосва сърцата.

петък, 4 октомври 2013 г.

Георги Господинов, Невидимите кризи

Пета седмица /30.09. - 6.10. 2013/
Прекрасни есета за детството и младостта в годините на социализъма /както казваха някои лидери/. Не бих ги нарекла носталгия, защото би означавало, че е чувство на липса, а не е. Но няма и ожесточение, не се сочи с пръст, кара те да се усмихваш. Та нали това е бил наш живот, имало го е - коравите дъвки "Идеал", 20-те стотинки за баничка, портокалите и бананите само на Нова година, кореком...
И една втора част с много любов към книгата, четенето, писателите и читателите.
На въпроса: "Защо трябва да се чете?" писателят отговаря: "Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив."

сряда, 2 октомври 2013 г.

Правила за бързо четене

1. Чети постоянно!
2. Избирай какво да четеш! Не чети ненужни неща!
3. Чети систематично!
4. Четенето е дете на разума. Погрижи се за него!
5. Увеличавай речниковия си фонд, това е нужно при четене!
6. Създай си собствен архив от знания и постоянно го разширявай, той ти трябва при четенето!
7. Ако не знаеш смисъла на нещо, разбери го!
8. Постоянно увеличавай скоростта на четенето си!
9. Търси при четене опорни пунктове в текста!

10. Търси основния смисъл на текста /на абзаца, на фрагмента/, търси доминантата на текста!

вторник, 1 октомври 2013 г.

Тайният ангел

Когато за пръв път се срещам с новия си клас, обичам да им пожелавам да бъдат не само отличници в училище, но да станат отличници като човеци. 
Така стана и тази учебна година. И за да подпомогна този процес, им предложих тази "игра" на добринки, която да ги сплотява, да ги радва, забавлява, провокира.



петък, 27 септември 2013 г.

Пърл Бък, Източен вятър, западен вятър

Четвърта седмица /23.09. - 29.09.2013/
Затрогваща изповед на едно женско сърце за любовта, съпружеството, родовите връзки.
И... вечният сблъсък между традиционните ценности, в които сме възпитавани, и новите времена, които са неизбежни и трябва да приемем и изживеем с мъдрост.
След първите 20-30 страници замалко да се откажа - толкова тъжно..., но силата на жената и любовта променят всичко, дори в света на странния Изток.
Благодаря за книжката на Цв. Спасова http://classroome.blogspot.com/2013/09/blog-post_8349.html

петък, 20 септември 2013 г.

Александър Урумов, Тиква

Трета седмица /16 - 22. 09. 2013г./




100 къси разказа.
100 късчета "човещинки", които се четат на един дъх и след всеки ти остава късче тъга. 
За обикновените делнични неща писателят сътворява свят, в който потъваш, в който се откриваш или не искаш да се откриеш, кара те да бъдеш по-чувствителен към човека край теб, пък бил той и непознат...Изумително е как толкова къс текст казва толкова много.
Ще потърся и други от същия автор. Вече открих няколко разказа в мрежата, ето тук: http://liternet.bg/publish28/aleksandyr-urumov/index.html

неделя, 15 септември 2013 г.

Честита нова учебна година!

Ако преди повече от 100 години Дядо Вазов е казал: "Училището не се гради от камъне, а от учителите...", днес трябва да кажем: "Училището е на всички и всички трябва да участват!".
И така:
Честит празник скъпи колеги, ученици, родители, общественици...!
Обичайте българското школо, за да пребъде чрез децата ни!
Желая Ви здраве, сили, мъдрост! Да сме успешни заедно!
А за всички колеги, които вярват, че "времето ни избра да запалваме душите", че "това е нашата съдба - училище, чин, учител..." е следващият поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=qwM9-aYm6_4

Благодаря, че бяхте с мен! Обичайте се!

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Виржини Депант, Миниапокалипсис



Две детективки по следите на изчезнала тийнейджърка. Много вулгарност, секс, наркотици, монахиня/свързана с Опус Дей/, атентат в "Пале Роял"-Париж.
Черен роман, "траш" литература. Не е моето четиво, макар че го издържах докрай, не е моят свят.
Преди началото на проекта прочетох 3 книги от друга френска авторка Катрин Панкол - "Жълтите очи на крокодилите", "Бавният валс на костенурките", "Катеричките в Сентръл парк са тъжни в понеделник". Книги за съвременни мъже и жени, за лъжата, любовта, приятелството, парите, мечтите, предателствата.
През цялото време чувството ми е, че това не е нашата, моята действителност. Дано не се лъжа. Искам да вярвам, че бъдещето принадлежи на духовните хора. В тях е надеждата ни за спасение на човечеството. А че идват по-умни, не се съмнявам. Искам да вярвам, че са по-добри!

сряда, 11 септември 2013 г.

Джанис Лий, Учителката по пиано


Първа седмица /2 - 8. 09. 2013г./
Анотацията на книгата представя две любовни истории. Всъщност истинската и сила е в страниците, свързани с нахлуването на японците в Хонконг по време на Втората световна война. Войната! Жестокост, зверства, оскотяване, душевно опустошение...Хареса ми.

вторник, 10 септември 2013 г.

Да убиеш дракон

http://tfilm.tv/8330-ubit-drakona.html
Един филм на големия руски режисьор Марк Захаров, отпреди повече от 20 години! За диктатора, който май не искаме да премахнем, за свободата, с която не знаем какво да правим...Бяха годините на Перестройката. Бяхме гледали вече "Покаяние", но това е филмът, който истински ме разтресе и сега го намерих да го гледам отново. Не е загубил и капка от силата си! 

Ето някои диалози от филма:

"-Искам думата.
-Какво?
-Като не можем да протестираме, поне да поспорим."

"-Народът го иска.
-Това не е народът.
- Как не е . Това е по-лошо от народа, това са най-добрите граждани."

"-Имаш ли душа?
-Не. Душа не съществува. Това е пълна измислица."

"-Искате да им подарите свободата? А какво ще правят с нея? Дай им свобода. Те ще се одушат един друг."

"Ще кажете ли какво става там на върха?
-Днес всеки решава за себе си какво да вижда."

"-Сега можете да бъдете нормални хора. Да мислите. Може. Трудно е, но само започнете."


понеделник, 2 септември 2013 г.

Защо не трябва да се оплакваме?

Паулу Коелю има една много хубава мисъл: "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства..." А представете си само положителни мисли, изпратени към Вселената!
 За начало на утрешния ден ви предлагам да изгледате следното кратко видео и да разберете, че сте щастлив и богат човек. Само 2:42 мин. с Владимир Познер, известен руски журналист и телевизионен водещ:
http://my.mail.ru/video/bk/mvmb/623/1669.html#video=/bk/mvmb/623/1669

И край морския бряг с мисъл за образованието

28 - 30 август, 2013. За четвърта поредна година Сдружение "Образование и технологии" организира в град Бургас форум "Иновации в обучението и познавателното развитие". На форума се представят актуални образователни проблеми и добри педагогически практики. Автори на статиите са водещи учени от университети в страната и чужбина и учители-новатори с богата педагогическа практика и висок професионализъм. 

сряда, 21 август 2013 г.

Най - доброто училище

Как да намерим добро училище?

Родителите избрали за сина си най-добрия учител. На сутринта дядото повел внука към училище. Когато влезли в училищния двор, ги наобиколили деца.
-Какъв смешен старец, - засмяло се едно момченце.
-Ей, малък дебеланко – викнал друг.
Децата викали и подскачали около дядото и внука. В един момент учителят бил звънеца и децата затичали към класната стая. Дядото решително хванал внука за ръка и излязъл на улицата.
-Ура, няма да ходя на училище, - зарадвал се внукът.

вторник, 20 август 2013 г.

Не е вредно да се чете , вредно е да не се чете

https://sites.google.com/site/chteniesuvlecheniem/home 
Започвам участието си в един изумителен международен проект. Каня колеги, ученици, родители да се присъединят. Всяка седмица - по една книга.