вторник, 29 октомври 2013 г.

Донка Михайлова, За думите

Едва началото на девета седмица, а нямам търпение да споделя срещата си с нова книга.
Донка е на 21 години, почти напълно неподвижна. Тя и нейното братче мечтаят за прости неща - да бъдат като другите - да се движат, да споделят, да мечтаят.... Благодарение на психолога, който работи с децата, чрез Българската национална телевизия България научи за това семейство и пожела да помогне.http://www.btv.bg/shows/preadai-natatak/videos/video/514204068-Za_dumite.html  Браво на издателството, което отпечата мечтите и вълненията на Донка, благодаря на своите колеги и ученици, които се трогнаха от историята и закупихме тази малка малка книжка с бисерчета.
Дано да помогнем! Можете да го направите и вие  http://pechatnaknigi.com

събота, 26 октомври 2013 г.

Лиза Сий, Снежно цвете и тайното ветрило

Нова седмица - нова книга.
През 19 век на китайските момичета бинтоват краката - пръстите се подвиват до стъпалата. Този болезнен ритуал, който цели съвършено стъпало и е условие за добре сключена сделка за брак, завършва понякога дори със смърт. Роденото момиче в семейството почти се смята за проклятие - това е само още едно гърло повече. Женският живот не струва нищо. Жената е ценна само ако се сдобие с мъжка рожба. В тези тежки години на глад, чума, бунтове жените общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила или избродирани на кърпички, символите разкриват техните радости, страдания, стремежи.

"Два славея извиват нощна песен."
"Двойка птички пърхат във върхарите на едно дърво. Ведно политат те в небесата."
"Леглото озарено е от лунна светлина. Аз мисля, че снежецът е това във ранна зимна утрин. Със поглед взрян във нощното небе, любувам се на пълната луна. Коленича, обзет от тъга по дома."
"Две птички в полет - сърца, биещи в едно. Слънцето озарява крилете им, напоява ги с целебна топлина. Под тях се разстила земната шир - само тяхна."
"Ние сме двойка мандаринки. Два феникса, прелитащи в небето."

неделя, 20 октомври 2013 г.

Учител с главна буква

Предстои да отбележим един прекрасен ден - Деня на будителите. Свеждаме глави и размишляваме за силата на духа и смелостта да промениш света около себе си. Само преломните епохи ли раждат своите герои? Има ли днес условия, за да се запали паисиевския пламък, има ли нови апостоли на свободата, на знанието, на духа....? Напоследък много се вълнувам от постиженията на своите колеги от различни области. Интересувам се и все по-често се възхищавам на чуждия опит и размах в работата. Не съм чуждопоклонник, но не мога да си затварям очите пред духа на истинските новатори. 
Много модерно стана в последно време да се провеждат т. нар. обучения за квалификация на педагогическите специалисти. Често обаче учителите се връщат от тях не напълно удовлетворени - приказките са да се излезе от рамката, а това, което накрая очакват от теб, се оказва, че е вкарано в точна и ограничена рамка.
Наскоро писах, че съм запленена от докладите, представяни на конференциите TED.
TED е абревиатура от англ. ез. /Технологии, развлечения, дизайн/ - частен нетърговски фонд в САЩ, известен със своите ежегодни конференции, които се провеждат от 1984 година в Монтерей, Калифорния, а от 2009 г. - в Лонг Бийч, Калифорния. Мисията на конференциите е разпространение на уникални идеи. Темите са разнообразни - наука, изкуство, дизайн, политика, култура, бизнес, глобални проблеми, технологии, развлечения. Искам да ви представя един учител - Стивън Риц!

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Предизвиквам те да ме учиш

Урокът, за който ще споделя, не е нещо изключително, но реакцията на учениците показа удовлетворение, у някои пробуди нови различни чувства... Веднага споделих с колежка, защото аз също бях много доволна от резултата. Заявих, че няма да го описвам, но когато се прибрах, пак започнах да следя материали от конференциите TED /Благодаря много на Мария Сонина, че ми ги препоръча!/  и попаднах на лекцията на Рамзи Мусалам - Три правила, които разпалват ученето. С радост открих, че съм приложила успешно  важни правила - събуждане на любопитство и желание за учене. Затова все пак реших да споделя. Някой може да хареса и приложи.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Елиф Шафак, Копелето на Истанбул




Седмица №7 от проекта "Не е вредно да се чете..."

Красивата Елиф Шафак е една невероятна разказвачка!
А на мен ми е трудно да преразкажа историята за геноцида над арменския народ. Когато я четете, трябва просто да почувствате онова, което четете, да позволите на сърцето си да е съпричастно, да страда и да обича човека с всичките му противоречия, грешки, възходи и падения.
Затрогваща история на две жени /арменка и туркиня/, които се срещат в търсене на отговори за своето и на предците си минало. И срещата е в Истанбул. Усещаш пъстротата му, уханието на подправки и изобилие от храна... Не се притеснявайте, това не е  турски сериал, това е история, която четеш на един дъх - колкото и да искаш, не можеш да си я разпределиш за седмица.

След излизане на книгата срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915 г. Присъдата, която би могла да получи, е затвор между 6 месеца и 3 години. Елиф Шафак е оправдана.

Ето тук http://www.jenite.net/2013/05/elif-shafak-30.html друга нейна читателка е записала любими цитати от авторката.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

В дома на писателя


Какво по-прекрасно място да се проведе урокът биография в родния дом на писателя или в къщата музей, която благодарните потомци са подредили!
Така ми хрумна да събера адреси за виртуално пътешествие по тези трогателни места. За начало списъкът ми включва авторите от задължителната за ДЗИ програма по литература. С голямо разочарование констатирах, че по-голямата част от музеите нямат собствен сайт, информацията за тях е от туристически адреси, от любители фотографи, дори от ученически домашни. Най-вълнуващи се оказват малкият брой кратки филми, които някоя телевизия се е сетила да направи и то по-често да ни покаже какви неблагодарни наследници сме, и с право. Липсата на информация по темата "дом на писателя" за някои автори направо е потресаваща и срамна. Последното ми лично впечатление е от родния дом на Никола Вапцаров в Банско. Прекрасно място. Никога няма да забравя портрета, пронизан от куршуми, личното тефтерче на поета, гласа на неговата майка...  Музеят е наистина много хубав, а няма собствена страница в Интернет. Това е изумително! Ами, организирайте ученически конкурс за изработване на сайт - такива предложения ще получите, че ще се затрудните в избора на победител.
Съжалявам за тона, но ако решите да разгледате адресите, които открих, ще разберете гнева и срама ми.

събота, 12 октомври 2013 г.

Анкета с писател

https://www.google.bg

Един различен начин да се проведе часът биография на изучаван автор. Беседа, лекция, презентация, но ето това не бях опитвала. В осми клас ни предстоеше първа среща с живота и творчеството на Димчо Дебелянов - един от най-нежните лирици в българската класика. Предложих на учениците да се групират по двойки, да си изберат роля - на журналист или...да бъдат Дебелянов. Сами трябваше да се запознаят с биографията на писателя, да почувстват неговия живот.

петък, 11 октомври 2013 г.

Георги Стоев, Имало едно време на Изток

Шеста седмица /7 - 13. 10. 2013/
Една книга на автор, убит заради разкритията, които прави за BG мафията.
За борците шампиони, които кадри на ДС и МВР използват, за да "трупат мангизи", рекет, обири, побои...  и това по време на социалистически напредък на народната република, на - родната милиция.
Смяната на властта и разпределението на "пазарите" от борци, щангисти, каратисти... Легализиране на гангстерския бизнес. Създаване на организираната престъпност...

Какво почувствах? Срам, яд, гняв, погнуса, пак срам....

неделя, 6 октомври 2013 г.

Пантомима

Или преживяването в часа по литература - условие за истински пълноценен урок, защото литературата не е просто учебен предмет, тя е изкуство, което преди да се коментира, трябва да докосва сърцата.

петък, 4 октомври 2013 г.

Георги Господинов, Невидимите кризи

Пета седмица /30.09. - 6.10. 2013/
Прекрасни есета за детството и младостта в годините на социализъма /както казваха някои лидери/. Не бих ги нарекла носталгия, защото би означавало, че е чувство на липса, а не е. Но няма и ожесточение, не се сочи с пръст, кара те да се усмихваш. Та нали това е бил наш живот, имало го е - коравите дъвки "Идеал", 20-те стотинки за баничка, портокалите и бананите само на Нова година, кореком...
И една втора част с много любов към книгата, четенето, писателите и читателите.
На въпроса: "Защо трябва да се чете?" писателят отговаря: "Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив."

сряда, 2 октомври 2013 г.

Правила за бързо четене

1. Чети постоянно!
2. Избирай какво да четеш! Не чети ненужни неща!
3. Чети систематично!
4. Четенето е дете на разума. Погрижи се за него!
5. Увеличавай речниковия си фонд, това е нужно при четене!
6. Създай си собствен архив от знания и постоянно го разширявай, той ти трябва при четенето!
7. Ако не знаеш смисъла на нещо, разбери го!
8. Постоянно увеличавай скоростта на четенето си!
9. Търси при четене опорни пунктове в текста!

10. Търси основния смисъл на текста /на абзаца, на фрагмента/, търси доминантата на текста!

вторник, 1 октомври 2013 г.

Тайният ангел

Когато за пръв път се срещам с новия си клас, обичам да им пожелавам да бъдат не само отличници в училище, но да станат отличници като човеци. 
Така стана и тази учебна година. И за да подпомогна този процес, им предложих тази "игра" на добринки, която да ги сплотява, да ги радва, забавлява, провокира.