четвъртък, 27 ноември 2014 г.

"Магнитни" вълнения

Тези, които не можаха да останат вчера за писането на писма, днес настояха срещата да продължи... Останахме да дописваме писмата - наближава Коледа - какъв по-хубав повод да зарадваме нашите партньори!
Наскоро в час по български език учихме за "Поздравяване". Нима има по-добър начин да упражним етикетните формули от това да надпишем коледните картички за новите ни приятели от различни краища на Родината?
Картичките са изработени по рисунки на ученици, направени в час по Изобразително изкуство при г-н Н. Георгиев. Надяваме се много да зарадваме получателите!

сряда, 26 ноември 2014 г.

Имаме поща!

От "Един градец със името на хан..."
Благодарим на г-жа Халилова и на децата от гр. Кубрат! Пропътувани 300.36 км.Късметлиите да го отворят се оказаха учениците от 5.а клас - Сашо, Влади и Маги:

Прекрасно писмо със стара легенда и нови поводи за гордост на жителите на Кубрат. Но...най-голямо изумление предизвика у нас саморъчно направеният магнит - всеки искаше да го пипне и разгледа внимателно! Браво!
Въодушевихме се и веднага след часовете останахме да пишем писма...
 Очаквайте:)


Насилието като част от негативната комуникация

Въвеждаща част:
Урокът започва с въпрос, дали учениците знаят какво е това тормоз и обсъждат различни ситуации, предложени от учителя. 
Следва определение на насилието и акцентиране на това, че насилието може да е не само физическо, а и вербално - обиди, жаргони, крясъци, психически тормоз и т.н.
Ход на същинската работа:
Записваме на дъската думата "насилие". Учениците трябва да дават примери на свои асоциации, когато се изпише думата. Всичко, което се сещат. Правим обобщение в две графи.
1. Физическо или невербално насилие е... и 2. Психично или невербално насилие е...
Задача към групата:
В предварително изработена и апликирана по темата кутия учениците ще пуснат своите анонимни писма.
Задачата е анонимна, като целта не е да се установи кой и срещу кого извършва насилие. Целта е да се види дали има наличие на насилие, какъв тип е то.
Всеки да напише ситуации, при които е проявявал някакъв вид насилие към познат, връстник или друг близък.Какъв вид насилие е използвал, какви изразни средства, методи...
След приключване учениците пускат в кутията своите листове.
Съвсем очаквано дойде и въпросът: "Госпожо, а какво ще стане с кутията?"
Идеята на Мирослава Мирчева/автор на темата: "Роля на учителя за формиране на позитивен климат в класа"/ е да се проведе нов час за обсъждане на споделените ситуации. Освен този вариант предложих и втори - да я унищожим и така да се разделим с дяволчетата у нас. Единодушно се прие второто предложение.
Ролева игра: Класът е разделен на групи, които разиграват ситуация с различни роли: "извършител на тормоз", "строгият учител" и " хуманният учител". Интересно е, че в обобщените мнения на наблюдателите се налага становището, че по-успешен ще е резултатът от срещата със строгия учител!

По идея от материали на НИОКСО.

неделя, 23 ноември 2014 г.

Още магнити

Кристина от 10.в постави магнит от ски курорта Боровец, той е пропътувал140.47км. А Александър от 5.а припомни на съучениците си едно минало пътуване до Белоградчишките скали /179.96км./ Още обмисля своя разказ, когато е готов, ще го чуем.

Ура, имаме си магнитна дъска!

19.11.2014г.







И ново магнитче от съседния ни град Ботевград. Благодарим на Симона и нейната майка. Пътят от Ботевград до Етрополе е 27.28 км.


 

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

За малкото добро отвръща се с голямо!

Днес в световния Ден на добротата с учениците от моя клас решихме да занесем играчки и книжки в първа група на Детска градина "Звънче".
Поискахме да направим малко добро и да зарадваме малките. А получихме тройно по-голям дар - радост в сърцата и усмивки на лицата - нашите! И съвсем неочаквано тези сладки дребосъчета ни изпяха цели три песнички!
Какичките хич не искаха да си тръгват:) .  Чух и споделена мечта за бъдеще на детски учител!
Благодарим на госпожа Христина  Чавдарова, учител на групата, и на госпожа Цветелина Маринова, директор на ДГ "Звънче",  за топлото посрещане!






сряда, 12 ноември 2014 г.

Писъмце от Хасково

Имаме си нови приятели - г-жа Соколова и нейните ученици от II-в клас! Получихме много мило и шарено писмо от тях. Много благодарим! Даже имаме и покана да ни бъдат екскурзоводи из любимия си град - много трогателно, приятели! Тананикахме си и песента за тополите, но не се осмелихме да е пред камера:)
Магнитчето от Хасково е пропътувало 229.06 км!



Не сме налице всичките магнитоманяци. Някои плуват, други решават задачи - няма как! Но беше забавно - разгледахме и снимки на децата от Магнитомания.

Хайде и ние да напишем:























                                                                            

Не казвай да, когато искаш да кажеш не - Х. Фенстерхайм, Дж. Беър

Основният проблем, който имат хората според авторите на книгата е неумението да се прави разлика между харесване и уважение. Тази част много ми хареса, защото това смятам за много важно в нашата професия!
Както и в много други книги за самоусъвършенстването и здравето на личността, и тук се обръща специално внимание на това колко много човек се притеснява. После се притеснява, че се притеснява, тревожи се, че се тревожи и не осъзнава, че в живота има ситуации, в които тревогата е съвсем уместна реакция.
Често човек допуска и следната грешка - смята, че щом разсъждава разумно, другите трябва да се съгласят с него. Но това съвсем не е така, защото те имат собствени потребности, чувства и задръжки.
Дава ли си сметка човек, че някои поведенчески модели е добре да се репетират? "Преди всяка пресконференция президентът на САЩ се среща с прессекретаря си и с главните му политически съветници. Те му задават всякакви въпроси..., които се очаква журналистите да зададат на пресконференцията. По време на тази генерална репетиция президентът оформя и упражнява отговорите на трудни въпроси и това му дава възможност да се представи по-добре...Подобна стратегия са използвали Труман, Кенеди, Никсън, Форд. Може да не са си давали сметка, но са репетирали поведението си, което е една от най-успешните техники на обучението за придобиване на увереност."
Едно успешно поведение води до удовлетворение и повишено самочувствие. А това се постига с увереността, че "разполагаш със себе си". Всеки навик може да се промени, ликвидира или придобие. Важно е да се съзнава, че промяната дори на един неприятен навик ни дарява с приятното усещане за самоконтрол.
Може би се получи малко неподредено и несистематизирано споделянето ми за тази книга, но това в основни линии са нещата, които отделих за себе си като интересни. Друг читател ще обърне повече внимание на други глави. Но по-важен е стремежът малко по малко да усъвършенстваме себе си или поне да опитваме.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Магнитчето на Боби

10.11.2014г..
За нашата магнитомания:)



Днес Борислава от 5.а клас донесе магнитче от старата столица Велико Търново. Разказа пред своите съученици историята на архитектурния комплекс Царевец. Някои споделиха, че са били там, всички слушаха с интерес нейния разказ. Браво, Боби!
Магнитчето на Боби е изминало 167.90 км.!

неделя, 9 ноември 2014 г.

13 ноември - световен ден на доброто


На 13 ноември се отбелязва Световният ден на добротата (World Kindness Day). На този ден през 1998 г. в Токио се открива първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – „открито сърце“.
Според изследванията на психолози от Япония и САЩ, колкото повече добри постъпки вършим, толкова по-щастливи се чувстваме. Учени са на мнение, че тези които дават ежедневно израз на своята благодарност, нежност и други положителни чувства към другите в обикновени делнични ситуации , се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.
Учените от университета в Мичиган (САЩ) смятат, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Изследователите наблюдавали живота на повече от 400 семейни двойки в продължение на над 5 години и установили, че партньорите, проявяващи внимание и загриженост един към друг, боледуват два пъти по-рядко. Учените отбелязали също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго, вероятно благодарение на това, че имат добър имунитет и здраво сърце. Защото, когато човек направи нещо добро за другите, в него се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват кръвоносните съдове. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието.

петък, 7 ноември 2014 г.

България в сто магнита!

8.20 ч. сутринта е. Излизам от първия час и откривам, че за мен в училище е пристигнало писмо. Изненада, вълнение, радост! Учениците на госпожа Антоанета Миланова са ми приготвили неочаквана емоция.
Много мило и образователно писмо с любопитна информация за родния им град и подарък - цели три магнита от тяхната есенна екскурзия до Сопот, Карлово и Калофер. Четири пъти през деня го четох на глас пред своите ученици и четири пъти настръхвах от вълнение и радост. 
 
ВКЛЮЧВАМЕ СЕ!
Всичките четири класа, на които преподавам, с радост приеха идеята и ние да станем магнитоманяци! Нашите първи три магнита, за да стигнат до нас от Сопот през Божурище до Етрополе са изминали 239.11 км.!

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Мълчаливият език на лидерите, Карол Кинси Гоуман

http://bit.ly/1zpy103
Наблюденията на авторката не могат да бъдат преразказани, те трябва да се четат с молив в ръка и да се осмислят и препрочитат.
Книгата кара читателя да се замисли, че успешната комуникация често, всъщност почти винаги се влияе от невербалните  сигнали, които изпращаме. Ако се научим да ги владеем и разчитаме у нашите събеседници, това би повишило резултатността на нашето общуване.
Твърде интересно е наблюдението върху това, че има полово обусловени разлики в невербалната комуникация. Осмисляйки тези генетично заложени различия, си даваме сметка защо мъже или жени са по-успешни или по-неуспешни лидери. Както образно се изразява Карол Кинси "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Но, не бива да се плашим от "извънземни" - те са дошли в мир, със същите стремежи като нас - да служат на другите, да създават, да помага, да печелят, да работят с приятели и да творят по-светло бъдеще.
Мисля, че няма човек, който да не се нуждае от подобни книги. На каквато и възраст да си, винаги има какво да научиш, да станеш по-добър за себе си и за света около теб!

събота, 1 ноември 2014 г.

Как да работим с хиперактивни деца

Когато получих малката книжка "Как да работим с хиперактивни деца", изпитах чувство на разочарование - само 100-на страници по такъв сериозен проблем. Очаквах да чета дълго, да мисля и планирам действията си. Днешният учител наистина се нуждае от специализирани знания извън научната област, която преподава.
Първите страници, които изясняват същността на понятието, вместо да внесат ред в мислите ми, ме разтревожиха още повече. Разсъждавайки върху прочетеното, стигах до извода, че в клас има не едно и две хиперактивни деца с нарушение на вниманието!/Без да имам претенцията, че поставям диагноза./ А като добавим случаи с аутизъм, физиологично разстройство вследствие на преживян стрес, някой и друг без базова грамотност...кажете ми как се справя учителят по предмет за постигане на ДОИ?! Повярвайте ми, искам наистина да съм полезна на всички тези деца, но стандартният час, масовото училище такова, каквото е, почти не дава такава възможност. Децата се нуждаят от специални грижи, от индивидуално внимание и работа с тях!
Интересна част от книгата е използването на рисуването като терапия. Когато участвах в обучение за справяне с агресията, това бяха упражненията, които ми направиха най-силно впечатление и някои от тях мисля, че приложих успешно в практиката. Вниквайки в тълкуванията, които Офелия Иванова дава, с радост констатирах за себе си, че моите детски рисунки са показвали, че в семейството има топлина и разбиране. Научих, че още от онази крехка възраст рисунката ми е показвала, че чувствата играят сериозна роля в живота ми. Начинът, по който съм изпълвала листа с трева, е показвал желание за растеж... Всичко това е много добре за мен, така мисля. Но...как да разтълкувам и какво да направя в следната ситуация: Две деца са несъпричастни към работата в часа, в който разказваме различни митове за сътворението. Давам им лист и моливи с предложение да нарисуват мита, който за тях е бил най-интересен. На едната рисунка - пътека с цветя, наклонен кладенец..., на другата - разпятието на Христос! В нито един от часовете не е разглеждан подобен сюжет. Какво правя? Как да помогна? Книжката не ми дава отговор. Всъщност малко по-натам ще ми каже: "Няма универсална формула за справяне и разрешаване на проблема с децата." Удобно. Може да е вярно, но не ме устройва!
Хубав е разделът с приказките. Литературата винаги е била и ще остане едно много благодатно поле за развитие на душевния мир на човека. Само дето в училище се борим с твърде обемни текстове, твърде много като количество и е недостатъчно времето всички деца да изкажат своите мисли и чувства върху прочетеното, да се разиграят ситуации, да се "пренапише" историята и т.н. 
Последвалите тестове с рисунки и предложения за игри са интересни, но определено са предназначени за по-малки деца, за работа в по-малки групи. А какво става, когато тази работа не е проведена навреме? Как да се справят с подобни проблеми и възрастни, и ученици на 12 години, а на 16?